Автопортрет

EPSON scanner image
1  2  3 4

Родена съм на 19.09.1946 година в град Попово /Северна България/, наричан „Бялото градче“, заради светлите покриви на гиздавите  му къщи.

Дядовците ми са били търговци, баща ми – главен счетоводител  в ДСК, а майка – нотариален деловодител в Районен съд. Моят брат, професор, доктор Иван Бангов, работи в областта на високите технологии, приложени в химията, а сестра ми, с която сме близначки, е дългогодишен кадър на института към Нефтохимическия комбинат край Бургас. Тя е първият читател на творбите ми. Критиките й понякога са жестоки, но винаги искрени, ето защо ги ценя и се съобразявам с тях.

В най-ранната ни възраст, майка, вместо преспивни песни, ни разказваше съчинени от нея истории, в които главни герои бяхме ние, трите й деца, а след като поотраснахме със завладяващ патос ни декламираше стиховете на нейните любими поети Яворов и Ботев. Татко обичаше да ни чете на глас „Ян Бибиян на Луната“, „Чичо Томовата колиба, „Том Соер“ и други знакови творби. Това бяха незабравими мигове от моето детство, които изпълниха сърцето ми с дълбоко преклонение към книгата.

В отделенията започнах да съчинявам разкази. Те звучаха много по-бледо в сравнение с чувствата, които ги пораждаха, ето защо на никого не ги показвах.

През лятото между десети и единадесети клас внимателно се запознах с биографиите на Достоевски, Толстой, Стендал, Виктор Юго. Установих, че не са следвали литература. Математиката и химията ми се отдаваха, ето защо записах ВХТИ. След шест години се дипломирах. Получих назначение като началник цех в предприятие „Дунав“ – Русе. По него време написах и първия си роман. Занесох го на директора на издателство „Български писател“, но тъй като нямах публикации в литературния печат, не го прие.Това стана причина да се отдам на кратките форми. Пишех и късах. Голяма грешка! Ръкописът не трябва да се унищожава, а да се оставя да отлежи. Но аз хвърлях, хвърлях, хвърлях в кошчето за боклук безкрайно недоволна от себе си.

През този период признаха дипломната ми работа за изобретение. Внедрих рационализация. За съжаление силите ми не стигаха по осем, девет часа да работя над инженерни проекти и да крача към стръмния връх на  белетристиката. В навечерието на тридесет и третата си годишнина направих инвентаризация на своите качества. Честно описах тези, които биха ми помогнали да бъда успешен научен сътрудник и другите – добър писател. Стрелката на везната се наклони в полза на втората дейност. Напуснах „Нефтохимпроект“ и започнах да следвам журналистика, въобразявайки си, че тази дейност по-добре ще се съвмести със създаването на проза. Дипломирах се успешно. Една година се трудих като журналист на свободна практика. Дотогава не бях наясно колко е жестока цензурата. Това ме отврати от тази професия и на втората година завинаги се разделих с нея. Следващата ми длъжност е контролно бюро към един от ресторантите на туристически комплекс „Слънчев бряг“. Там работих десет сезона. Това е най-ползотворният ми период като автор, тъй като със спестените пари през лятото можех през зимата с цялото си сърце и ум да се посветя на белия лист.  Мои творби се появиха в редица списания и вестници. Бяха излъчени по радио Стара Загора, радио Варна, Българско национално радио. През 1998 година и 2002 година издадох сборниците с разкази и новели „Ключът“ и „Последните дни на един егоист“, за които се появиха положителни отзиви.

С радост установявах, че работата над ръкописите тръгна с по-голяма скорост, но дойде 1989 година. Закриха длъжността контролно бюро и аз трябваше да търся ново препитание. Честата смяна на професията в житейски план създава трудности, но за човек, решил да се отдаде на перото е благодатна, защото му открива възможността да изследва широка гама от характери.

След като завърших необходимото образование, регистрирах фирма за счетоводни услуги и се отдадох на данъчните закони и цифрите. Тази дейност беше ценна с това, че ме срещаше с героите на Прехода. В часовете, които успявах да отделя, пишех нови творби. Непрекъснато се връщах и към старите. Миговете, посветени на моето въобръжение бяха най-щастливите, но за съжаление все по-малко време ми оставаше за белия лист. Надеждата, че някога ще имам възможност да се отдам докрай на образите и разсъжденията, с които бе богато съзнанието ми, изтичаше като вода между пръстите и нейното място се заемаше от тъга. Но не се отчайвах, тъй като бях убедена, че уменията, които трупах сега, ще ми помогнат по-уверено да вървя през следващия си живот.

Междувременно мои произведения бяха включени във виртуални библиотеки, публикувани в руски, френски, турски, американски литературни издания. По линия на фонд за международен книгообмен екземпляри от книгите ми се намират в Конгресна библиотека – Вашингтон, Британска библиотека – Лондон, Руска държавна библиотека – Москва и други. „Последните дни на един егоист“ през 2011 г. бе издаден в Македония.

В края на 2014 г. подредих нов сборник с разкази, за когото отдавна бях решила да се казва „Великденски камбани“. Той излезе от печат през 2016 г.

В момента съм концентрирала вниманието си върху роман на съвременна тема.

Носител съм на национални награди за белетристика.

Никога не съм участвала в дейността на политически партии.

Член съм на сдружение „Дружество „Български писател“ – Бургас и сдружение „Бургаска писателска общност“.

22.01.2017г. Пенка Бангова
Бургас

 

Легенда

1 2 3 4
За гъби на Отманли, местността, която е послужила за прототип на Славеевите възвишения, описани в разказите “Явор”, “Бакърджиева поляна” и др.  На разходка край морето  В работния кът Управителен съвет на сдружение “Дружество” Български писател”” – Бургас, 2012г.