Интервюта

СВЕТЪТ НА ТВОРЕЦА

Интервю на Калина Телянова с Пенка Бангова

– Госпожо Бангова, защо решихте да пишете разкази?

– Искрата на това решение е запалена от моята майка, която беше прекрасен разказвач. Вечер ни преспиваше, мен, сестра ми и брат ми, като ни разказваше приказки, но не прочетени от книжки, а измислени от нея. Главните герои бяхме ние, трите й деца. Историите винаги започваха с наша бела и постепенно от палавници се превръщахме в послушни и умни деца. Не само сюжетите бяха интересни, но и начинът, по който майка ги разказваше беше омайващ. Накрая тя често възкликваше:

– Ех, ако не правехте толкова много пакости, щях да имам повече свободно време и щях да започна да пиша. Така ми се иска да разкажа за живота на дядовците си, на баща си. Но … – артистично разперваше ръце, жест по-силен от думите.

Откровенията на любимата ми майка ме изпълваха с чувство за вина и аз си обещах да изпълня неосъщественото й желание.

– По какво разбирате, че разказът, който сте написали се е получил?

– Един разказ дали се е получил или не, разбирам след като го оставя да отлежи пет, шест месеца и при прочита нищо не поправя. Хораций е съветвал своите ученици да държат творбите си девет години скрити от читателския поглед. И наистина, литературното произведение е като виното, колкото по-дълго отлежи, толкова е по-добре за него.

– Разказът ли е най-удачната форма да изразите Вашите творчески идеи?

– За най-удачна форма не може да се говори. Разказът е една от формите, чрез които авторът може да изрази своите вълнения и размисли. А досега съм издавала сборници с разкази, защото служебните ми задължения не ми позволяваха да работя върху по-крупно произведение.

– Имате ли учител в писането?

– Моят учител е времето? Оставяйки да отлежат творбите и отново връщайки се към тях, правя своите стъпки напред по безкрайния път на белетристичното майсторство.

– От кого сте получили най-важния урок?

– Отново ще изтъкна голямата роля на времето. От него получавам най-ценните уроци. Полезни съвети ми дава и моята сестра. Тя е първата, която прочита творбата ми след като реша, че е завършена. Внимателно се вслушвам в нейното мнение, тъй като съм се убедила, че е не само искрен, но и точен редактор.

– Бихте ли изброили три качества, които задължително трябва да притежава писателят.

– Според мен трите качества, които задължително трябва да притежава писателят са:

1. Да е изградил пълнокръвна връзка между ум и сърце.

2. Работейки над своите ръкописи да е способен докрай да им се отдава.

3. Да има желание да сади рошкови дръвчета.

Тези три качества са равностойни. Ако едно от тях липсва, авторът не може да напусне орбитата на графоманството.

– Дебютната Ви книга е озаглавена „КЛЮЧЪТ”. Ключ към какво е тя?

– Дебютната си книга озаглавих „КЛЮЧЪТ”, тъй като главните герои и в шестте произведения търсят ключа към любовта /Биляна от новелата „Биляна”/, към щастието /Вангел от „Необикновената”, Блага от „Дневниците”/, към смисъла на човешкия живот /Паша и Велина от новелата дала заглавие на книгата/. Пред скромната къща на Петър Велики в съзнанието на Емануил, героят от разказа „Апартаментът”, запулсира мисълта: „Забрави себе си! Ето ключът, който разкрепостява дарбите ни, който освобождава енергията заложена в нас”. Да отключа сърцата на моите читатели за подобни състояния, това е една от задачите, които съм си поставила.

– Какво още внушават Вашите книги?

– Навярно Ви е направило впечатление, че на всяка от книгите си съм поставила графичното изображение на манипура – чакра. Древните йоги са били убедени, че концентрацията върху тази чакра способства за преодоляване на коварство, алчност, безочие, измяна, страх. Вярвам, че литературните творби, а и всяко произведение на изкуството създадено с чист ум и пламенно сърце, могат да помогнат на потопилия се в тях, в усилията му за духовно съвършенство. И като автор, чрез образите, които изграждам, искам да внуша, че удовлетворението, което носи преодоляването на поне един недостатък, е десеторно по-голямо от придобивката на модерен автомобил, незаслужена награда, висока длъжност платена с подлизурство.

– Какво заглавие ще носи новата Ви книга?

– В момента имам готов сборник с новели и разкази, който съм озаглавила „ВЕЛИКДЕНСКИ КАМБАНИ”. Работя над роман на съвременна тема, който ще се казва „НАЙ-СЛЪНЧЕВИЯТ БРЯГ”. Коя от двете книги първа ще види бял свят, ще решат спонсорите.

– Зависи ли от всеки един писател състоянието на бургаската писателска общност или има и други фактори? Кое разединява писателите в Бургас?

– Атмосферата на взаимно уважение и приятелство между писателите в Бургас зависи единствено от тях. В града на Петя Дубарова и Христо Фотев творят интересни автори много от тях създали творби от национално значение като Роза Боянова, Георги Ингилизов, Атанас Радойнов. И знате ли в кои моменти ги чувствам като общност, когато организирам мероприятие. През 2006 г. се заех да популяризирам в Бургас движението „Bookcrossing”. Приятно бях изненадана от активното отношение на творците. Обаждаха ми се по телефона, спираха ме на улицата, за да се уговорим кога да ми предадат своите книги. Тяхното желание, което влизаше в синхрон с моето настроение, ме изпълваше с усещането, че сме едно цяло.

А кое разединява писателската общност? Ето конкретен пример: през 2007 на мен и Милка Иванова – Фотева бе поверена организацията на „Вечер на прозата” в рамките на Литературните празници, които се провеждат всяка есен. Желаещите да участват бяха много повече от възможностите на подобно мероприятие. Трябваше да подберем шест произведения, от които да бъдат прочетени откъси. Трудна задача, защото достойните са три пъти по шест и именно в такива моменти обидата има разединителна сила. Но според мен авторите не трябва да трупат негативни емоции, защото невключването им с нищо не намалява значимостта на техните произведения.

Тази година съм определена за един от координаторите за издаване на антология на бургаски творци създали произведения през двадесети век. Мария Далакчиева ми се обади, че има събрани интересни факти за жените – поети и писатели творили през този период. Иван Сухиванов се интересува кога да започне да събира стиховете и приказките на членовете на дружеството, на което е секретар. И отново съм изпълнена с усещането, че аз и моите братя по перо образуваме егрегор. Според мен не завист и обиди трябва да трупаме в сърцата си, а всички пишещи трябва да се обединим около благородната цел да внушаваме на бургаската общественост, че освен света на платени убийци и наркоразпространители има и друг свят, свят на хора отдадени на творчески труд и този свят е много по-красив.

 

в.”Труд”, 21.05.2008 г.

Пенка Бангова

Bangova@mail.bg

Интервю на Сребрина Доковска с Пенка Бангова

ПЕНКА БАНГОВА е автор на два сборника с разкази. Има готов трети. Работи над роман на съвременна тема . В статията “Какво не е женско писане” /в. “Култура”, 1998г./ литературният критик професор Милена Кирова отбелязва, че повествованието на Бангова не е “женско писане” ,а в отзива за втората й книга “ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДИН ЕГОИСТ” професор Васил Колевски изказва мнение, че Бангова създава конвертируема проза /в. “Компас”, 2005г./. Тя е носител на литературната награда “Майстор в късата проза” учредена от издателство “21- век”- Бургас и от партия “Български социалдемократи”, първа награда за разказ от национален литературен конкурс на Народно читалище “Христо Смирненски” – София, грамоти от литературни конкурси за разкази на съвременна тема.

– Госпожо Бангова, завършили сте висше образование, което е различно от литературно. Случаен ли е този избор?

– Не е случаен. През лятото между десети и единадесети клас внимателно се запознах с биографиите на Толстой, Достоевски, Балзак. Установих, че не са полагали изпити по литература. Този факт определи решението ми да кандидатствам в технически институт. Смятам, че правилно съм постъпила, тъй като професия различна от литературната дава по-широк кръгозор.

– В Бургас, където живеете, активно се занимавате с обществена дейност. Не си ли пилеете по този начин времето?

– Може и така да се възприеме. Но медалът винаги има две лица. Тази обществена работа ме възнаграждава с по-силна мотивация да пиша. Например, когато се заех със събиране на подписи за сваляне на данък добавена стойност от книги и учебници приятно изненадана останах от отзивчивостта на моите съграждани. Нямаше човек, към който да се обърна и той с желание да не се подпише. И всеки събран подпис ме изпълваше с благодатно чувство, че хората обичат книгите. Те имат необходимост от тях.

– Чела съм Ваши разкази . Всички завършват щастливо. Това отражение на житейския Ви път ли е ?

– Не. Житейският ми път не блести от усмивки и една от причините е, че не мога да осъществя съкровената си мечта да се посветя единствено на белия лист и на обществена работа свързана с Българската книга и Българския език. А за щастливия край на произведенията ми има заслуга моята майка. Тя харесваше романи с много слънце в тях. Казваше, че тогава усеща как в душата й се разлива светлина и й става леко, радостно. А смисълът на четенето е да изпъдиш притеснения, тревоги. Да попаднеш в по-красив, по-съвършен свят. Това мнение майка споделяше непринудено без да подозира, че нейната малка дъщеря копнее да стане писател. Ето защо смятам, че съм закърмена с тази представа за развитие на повествованието. Но има и друга, също много важна причина. Когато бях студентка, наред с техническата литература, която трябваше да осмисля, се заех да изследвам какво е разковничето дадена история да вълнува векове наред читателя. След задълбочен прочит на редица произведения стигнах до извода, че общото между безсмъртните творби е в оптимистичния им край увенчан с крачка напред в духовното развитие на героите. Помислете например за “Хиляда и една нощ”. Ако Шехерезада не беше облагородила чрез силата на ума и сърцето си тиранина Шахриар, убиващ всяка нощ невинна жена, то според мен “Хиляда и една нощ “ днес щеше да бъде забравена. А ето, столетия наред приказките на безименния поет от Изтока вълнуват човечеството, защото в тях всяко ново поколение се среща с осъществения копнеж за освобождаване от язвите на омразата. И тази велика среща му вдъхва надежда, че промяната е възможна. Надежда, която у едни събужда желание, на други дава сили в борбата с душевните плевели. А нали именно в това се състои мисията на творческия труд – да помага на хората да станат по-добри. Към този връх съм отправила поглед и аз като автор.

– Преди месец Ви удостоиха с първа награда за разказ на тема “Ний всички сме деца на майката земя” от национален конкурс организиран от Народно читалище “Христо Смирненски” – София. Зарадвахте ли се и какво Ви е мнението за литературните конкурси?

– Често ми се случва да прочета стихосбирка, роман натоварени с награди, а лишени от качества, ето защо се отнасям скептично към конкурсите. Но в името на истината се зарадвах, когато секретарката на читалището ми съобщи, че мой разказ е отличен. Него ден изпитах и още една радост. Срещнах позната, която сподели, че от година не може да си прибере сборниците, които си бе купила на мои премиери. След като ги прочели сина й, майка й, дъщеря й, мъжа й, ги взела сестра й, после нейна приятелка, на приятелката кръстницата, която ги занесла да ги чете на работното си място. Там колегите и колежките ги прочели.

Литературното отличие, присъдено ми от авторитетно жури в състав Благовеста Касабова, Евтим Евтимов, Романьола Мирославова, съзнанието, че “КЛЮЧЪТ” и “ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДИН ЕГОИСТ” се предават от ръка на ръка ми подействаха чудотворно – вече четири седмици моите мигове над белия лист са изключително плодоносни. Българският автор обикновено не получава парично възнаграждение за своята работа. Ето защо драги читателю, когато прочетете стойностна книга от него, не си спестявайте добрите думи. Това е най – голямата му награда, а много често и единствена.

 

Вестник „Компас”

2007г.

 

 

 

 

 

 

Текст – пърформанс

1. Сребрина Доковска (в. „Компас”, 21.11.2007 г.).

2. Интервю на Калина Тельянова (в. „Труд”, 21.05.2008 г.)

Интервю на Калина Тельянова

Пенка Бангова е родена на 19.09.46 г. в гр. Попово, Разградска област. Завършила е ВХТИ „Проф.д-р Асен Златаров”, специалност „Пластмаси” и факултета по журналистика към същия институт. Дипломната й работа е патентована. Има отличие за въведени рационализации в предприятието „Русенска комуна”, където е работила като началник-цех. В момента П. Бангова е управител на счетоводна фирма.

Издала е две книги с разкази и новели „Ключът” (1998 г.) и „Последните дни на един егоист” (2002 г.). Нейни разкази са публикувани в списанията „Пламък”, „Съвременник”, „Знаци”, „Света гора”, излъчвани по местни радиа и програма „Христо Ботев” на националното радио.